Сюрреалистичната скулптура на Златин Орлов
Сюрреалистичната скулптура на Златин Орлов
Дали можем да говорим за български сюрреализъм? Дали в нашето съвременно изкуство това иначе привнесено от Запад направление е нещо концептуално осъзнато или е просто моментно увлечение на авторите?
Моето така да се каже “влечение” към българските проявления на сюрреализма датира отдавна, но досега винаги е било насочено предимно към живописта. Ето защо Златин Орлов с неговите скулптури за мен беше повече от щастливо откритие и определено заслужава да му се обърне по-специално внимание. Освен от сюрреализма творбите на Златин са вдъхновени от кинетичното изкуство и идеята за движението в един привидно статичен арт обект, какъвто е скулптурата. Произведенията му са направени от ръчно рисувани стоманени плочи, създадени на принципа на отнемане на материя, в ярки цветови съчетания.
“Аз правя едни скулптури, които предупреждават с външния си вид, че нещо не е както трябва. Те се „държат“ извънредно”, разказва авторът. И обяснява концепцията си с отровните животни в природата, които често са обагрени в ярки цветове като предупреждение за това, че са опасни.
Златин приравнява процесът на скулптиране, с неговите характерни дейности като отнемане и добавяне на материя, към изграждането на един триизмерен обект с всичките му етапи – проектиране, моделиране и конструиране. В неговите творби обаче като подход преобладава отстраняването на материята, което, според него, създава един дисбаланс:
“В моите кинетични творби извънредното е, че затварям едни обеми, които отвън изглеждат абсолютно еднородни, но аз измествам центъра на тежестта им и те стоят в пространството по един невъзможен начин, което е екстраординерното в тяхното поведение.”
За него целият този процес е съвсем концептуално обоснован и естествен, защото той е ключов за изграждането на структурната цялост на творбите му. В тях първичното възприятие или по-точно казано първоначалното усещане, което зрителят получава в досег с тях, са водещи за по-нататъшната интеракция между него и творбата. Колоритът в случая добавя една различна възприемчивост, променяйки сам по себе си формата на произведението. Тази многопластовост в творбите на Златин ги прави подходящи за различни интериори и пространства.
При младият скулптор пътят към Академията минава през изложбените зали, а не обратното, както е естествения ход на развитието на един творец. Още във втори курс в НХА той има вече 17 самостоятелни изложби. Може би именно този момент се оказва ключов за неговите професионални търсения и изграждането на един характерен стил, който се развива встрани от академичните норми и го прави интересен, съвременен и разпознаваем автор.
Творбите на Златин Орлов в галерията на madein.bg можете да разгледате ТУК.
Румена Калчева
Метафизиката на градския пейзаж на Димитър Димов - Датим
Градските пейзажи на Димитър Димов - Датим
Метафизиката на градския пейзаж
Многостранността на живописеца Димитър Димов – Датим ни открехва вратата към една нова, почти метафизична реалност, интерпретирана върху платното. Той ориентира своето творчество към двуизмерното – живопис, графика, колажи, фотография, въпреки че е израснал в семейство на скулптор.
Абстрактното начало в творбите му се откроява много ярко, но въпреки това той винаги държи близо до себе си фигуративното – геометричните обеми и плоскости. Неговите градски пейзажи, събрани във виртуалното пространство на madein.bg, напомнят по-скоро за тъкан десен, отколкото за живопис. Те пресъздават една почти метафизична реалност – на залепени един до друг блокове, прозорци с различни отражения. В тях човекът привидно не присъства, но всъщност е осезаемо там – зад прозорците, между сградите… Точно в това невидимо негово присъствие се корени и метафизичността, която лъха от творбите му. Любопитството да надникнеш в дома на съседа, уж неволно, но как ли може да е иначе, когато днес живеем в постоянно в къщите на другите?
Но в творбите си Датим наблюдава всичко това отстрани, от дистанцията на своя статив, в своето ателие. И не се интересува от случващото се зад тези многоцветни прозорци. Това, което го вълнува, е играта на цветовете върху платното, мрежата от геометрични петна, която този град образува върху живописната повърхност. Това разлагане на съставни елементи напомня много на кубизма – композицията се развива около един център, а основните изграждащи елементи са геометризирани и разпръснати около него. Това много ясно личи в творбата му Кораб на духа, както и в други негови “кораби”, някои от които притежание на колекцията на мадам Брюно в Сите де-з-ар, Париж.
Тук може би връзката му с Франция и изкуството в парижките музеи ясно си личи в творбите му – вдъхновение, пречупено през мирогледа на един творец, който обича да предизвиква и изненадва. Без колебание бихме казали, че благодарение именно на тези натрупвания Датим е намерил своя собствен стил. Но сигурна съм, че той ще ме обори веднага:
“Не считам, че стилът може да разкрие дълбочината на творческото мислене, път и натрупване”, казва той за едно интервю. И допълва: “За мен това е форма, чрез която можеш да изразиш идея, а самите форми, като изразени в изкуството, са толкова богати, че самата дума стил е остаряло, доста ограничаващо и рамкиращо понятие.”
Вдъхновението за Димитър Димов – Датим се крие в нещата, които успяват да привлекат вниманието му, да го изненадат и да го накарат да продължи да ги изследва в творчеството си. Затова и творбите му са свидетелство за една друга реалност, едновременно метафизично самотна и пълна с живот. Противоречива реалност, в която човешкото присъствие се подразбира, но не се вижда – само следите от него доказват, че то съществува.
Румена Калчева
Творбите на Датим можете да разгледате в галерията му на нашия сайт.