Сюрреалистичната скулптура на Златин Орлов

Сюрреалистичната скулптура на Златин Орлов

Дали можем да говорим за български сюрреализъм? Дали в нашето съвременно изкуство това иначе привнесено от Запад направление е нещо концептуално осъзнато или е просто моментно увлечение на авторите?

 

Моето така да се каже “влечение” към българските проявления на сюрреализма датира отдавна, но досега винаги е било насочено предимно към живописта. Ето защо Златин Орлов с неговите скулптури за мен беше повече от щастливо откритие и определено заслужава да му се обърне по-специално внимание. Освен от сюрреализма творбите на Златин са вдъхновени от кинетичното изкуство и идеята за движението в един привидно статичен арт обект, какъвто е скулптурата. Произведенията му са направени от ръчно рисувани стоманени плочи, създадени на принципа на отнемане на материя, в ярки цветови съчетания.

 

“Аз правя едни скулптури, които предупреждават с външния си вид, че нещо не е както трябва. Те се „държат“ извънредно”, разказва авторът. И обяснява концепцията си с отровните животни в природата, които често са обагрени в ярки цветове като предупреждение за това, че са опасни.

Златин приравнява процесът на скулптиране, с неговите характерни дейности като отнемане и добавяне на материя, към изграждането на един триизмерен обект с всичките му етапи – проектиране, моделиране и конструиране. В неговите творби обаче като подход преобладава отстраняването на материята, което, според него, създава един дисбаланс:

 

“В моите кинетични творби извънредното е, че затварям едни обеми, които отвън изглеждат абсолютно еднородни, но аз измествам центъра на тежестта им и те стоят в пространството по един невъзможен начин, което е екстраординерното в тяхното поведение.”

 

За него целият този процес е съвсем концептуално обоснован и естествен, защото той е ключов за изграждането на структурната цялост на творбите му. В тях първичното възприятие или по-точно казано първоначалното усещане, което зрителят получава в досег с тях, са водещи за по-нататъшната интеракция между него и творбата. Колоритът в случая добавя една различна възприемчивост, променяйки сам по себе си формата на произведението. Тази многопластовост в творбите на Златин ги прави подходящи за различни интериори и пространства.

 

При младият скулптор пътят към Академията минава през изложбените зали, а не обратното, както е естествения ход на развитието на един творец. Още във втори курс в НХА той има вече 17 самостоятелни изложби. Може би именно този момент се оказва ключов за неговите професионални търсения и изграждането на един характерен стил, който се развива встрани от академичните норми и го прави интересен, съвременен и разпознаваем автор.

 

Творбите на Златин Орлов в галерията на madein.bg можете да разгледате ТУК.

 

Румена Калчева


За светлината в стъклото на Ангелина Павлова

За светлината в стъклото

В стъклените обекти на Ангелина Павлова светлината е основен формообразуващ фактор

Темата за българското художествено стъкло и за неговото място в световната арт сцена е основна движеща сила в творчеството на Ангелина Павлова. На нея сякаш тя посвещава всичко, което прави. Получила своите знания и умения от най-големите майстори на стъклото – в Прага, при световноизвестният чешки професор Станислав Либенски и във Вроцлав, Полша, тя се връща в България, за да се посвети на това, което обича да прави. Донася със себе си основните принципи на работа с този материал, овладяването на формата и технологията и безграничните и смели творчески решения, както и експериментирането с този така сложен за работа материал. Ангелина е единственият творец у нас, владеещ до такава степен майсторството на стъклото, че да може да експериментира, да се впуска в нови търсения, дори да създава текстури от един материал, който по своята същност не го предполага. И така да превръща стъклото в живопис, създавайки изцяло нов жанр…

Творбите на Ангелина Павлова разкриват голяма част от нейния порив към търсене на свободата чрез стъклото, който е белязал творчеството й през последните години. А тази свобода идва именно от експеримента, който неизменно включва светлината като основен похват, когато говорим за стъклени обекти. При нея тя е основен съучастник в аранжирането на произведенията в пространството, в което се намират, било то галерия или нечий дом. Светлината, преминавайки през определени части от творбите, подчертава допълнително цветовете на стъклото, пречупвайки ги и отразявайки ги върху различните повърхности. Така се формира една нова реалност – метафора или дори ново пространство в пространството, проекция на вече съществуващото. Откриваме го в серията стъклени пластики Цветя на любовта, както и Love, Fuison и други… Създаването на този нов свят, в който можем най-накрая да бъдем себе си, също е свобода. Свободата, осъзната и осъществена през самотата.

С творческия си път Ангелина Павлова  доказва силата на българското художествено стъкло, неговите естетически стойности, неограничени възможности за експериментиране и изключителен творчески потенциал. Всичко това е резултат от много години търсения, учене от най-големите световни образци от различни школи – не само чешка и полска, но и скандинавска, американска и други.

За нея поривът към творчество винаги ще стои преди стремежа към овладяване на техниката и опитомяването на материала. Естетиката, красивото, допълването на форми и обеми в едно произведение и не на последно място неговото правилно експониране така, че то да предаде най-точно заложените в него послания, остават на предна линия. И това за авторката е смисълът на понятието “свобода в изкуството”.

В Madein.bg Ангелина Павлова се представя със стъклени обекти и дигитални принтове.

Румена Калчева