Метафизиката на градския пейзаж на Димитър Димов - Датим

Многостранността на живописеца Димитър Димов – Датим ни открехва вратата към една нова, почти метафизична реалност, интерпретирана върху платното. Той ориентира своето творчество към двуизмерното – живопис, графика, колажи, фотография, въпреки че е израснал в семейство на скулптор.

Абстрактното начало в творбите му се откроява много ярко, но въпреки това той винаги държи близо до себе си фигуративното – геометричните обеми и плоскости. Неговите градски пейзажи, събрани във виртуалното пространство на madein.bg, напомнят по-скоро за тъкан десен, отколкото за живопис. Те пресъздават една почти метафизична реалност – на залепени един до друг блокове, прозорци с различни отражения. В тях човекът привидно не присъства, но всъщност е осезаемо там – зад прозорците, между сградите… Точно в това невидимо негово присъствие се корени и метафизичността, която лъха от творбите му. Любопитството да надникнеш в дома на съседа, уж неволно, но как ли може да е иначе, когато днес живеем в постоянно в къщите на другите?

Но в творбите си Датим наблюдава всичко това отстрани, от дистанцията на своя статив, в своето ателие. И не се интересува от случващото се зад тези многоцветни прозорци. Това, което го вълнува, е играта на цветовете върху платното, мрежата от геометрични петна, която този град образува върху живописната повърхност. Това разлагане на съставни елементи напомня много на кубизма – композицията се развива около един център, а основните изграждащи елементи са геометризирани и разпръснати около него. Това много ясно личи в творбата му Кораб на духа, както и в други негови “кораби”, някои от които притежание на колекцията на мадам Брюно в Сите де-з-ар, Париж.

Тук може би връзката му с Франция и изкуството в парижките музеи ясно си личи в творбите му – вдъхновение, пречупено през мирогледа на един творец, който обича да предизвиква и изненадва. Без колебание бихме казали, че благодарение именно на тези натрупвания Датим е намерил своя собствен стил. Но сигурна съм, че той ще ме обори веднага:

“Не считам, че стилът може да разкрие дълбочината на творческото мислене, път и натрупване”, казва той за едно интервю. И допълва: “За мен това е форма, чрез която можеш да изразиш идея, а самите форми, като изразени в изкуството, са толкова богати, че самата дума стил е остаряло, доста ограничаващо и рамкиращо понятие.”

Вдъхновението за Димитър Димов – Датим се крие в нещата, които успяват да привлекат вниманието му, да го изненадат и да го накарат да продължи да ги изследва в творчеството си. Затова и творбите му са свидетелство за една друга реалност, едновременно метафизично самотна и пълна с живот. Противоречива реалност, в която човешкото присъствие се подразбира, но не се вижда – само следите от него доказват, че то съществува.

Румена Калчева

Творбите на Датим можете да разгледате в галерията му на нашия сайт.