С джазови импровизации и цветове в творчеството си Румен Рачев ни отвежда в един различен свят

Румен Рачев е живописец от световна величина, признат не само от арт средите, извън пределите на нашата страна, но и заел специално място в колекциите на музеи, като МоМА, постоянната графична сбирка на Нюйоркската обществена библиотека, музеят на Ню Орлиънс, музеят Норденхам в Бремен – Германия, колекцията на банка „Ротшилд“ в Цюрих – Швейцария и други. Но като че ли един от най-верните почитатели на творчеството му остава световноизвестният цигулар Найджъл Кенеди, който не само притежава негови произведения, но и му поръчва да направи оформлението на неговия албум Kennedy plays Bach (Кенеди свири Бах), осъществен съвместно с Берлинската филхармония и издаден от „Еми класикс“, с който печели престижната British Classic Award за цялостно представяне.

В творчеството си Румен Рачев поставя акцент върху две тематични линии – едната е свързана с голямата му страст – музиката. А другата – с интимността на интериорното пространство, породена от чисто човешките взаимоотношения и мястото на женския образ в тях. В много от живописните му творби можем да видим как двете се преплитат: жена свири на китара, а до нея седнала друга, която се наслаждава на мелодията; жена, държи цигулка, уморена след дългите репетиции тя стои сама в гримьорната. Често сюжетите на картините му са свирещи на различни инструменти музиканти, в интериори и екстериори, но винаги преливащи от цветове, заредени с една специфична експресия, характерна за творчеството на Рачев. Експресия, която той черпи директно от извора на немския експресионизъм, с който се запознава през двете десетилетия, прекарани в Германия и която изразява на платното не само с цвят, но и със специфично издължените фигури, продълговати лица и големи, изразителни очи. Смесица от привидно несъвместими цветове, както сам той споделя, неочаквани и изненадващи срезове и ракурси и стигащи до гротеска образи – това е, което представляват живописните му творби. В тях можем да открием влияния от Пикасо и Брак, Матис или Хекел, но те са винаги толкова деликатни и примесени с това, което наричаме индивидуален стил и почерк на художника. Именно тук се крие и неговият експериментаторски дух, който ситуира творбите му някъде между абстрактното и фигуративното и ги прави толкова интересни.

Румен Рачев не създава обикновени картини, той режисира върху платното, композирайки цял драматургичен разказ в цвят. В него главна роля играе Човекът – естествен, хванат случайно в някой съвсем обикновен момент от своето ежедневие. А понякога дори изцяло отсъстващ, оставил само свидетелства за своето някогашно присъствие в изобрзения от автора интериор или натюрморт. В тях, обаче, това е само привидно, защото дори и тогава той е оставил следа – догаряща пура, мелничката за кафе, която току що е използвал, тромпетът, с който преди малко е свирил.

“Една картина за мен никога не е завършена, тя остава отворена и нека зрителят да я довърши, в себе си…”, споделя той и вярва, че оставя достатъчно място за въображението на наблюдаващия да доизгради сюжета в съзнанието си.

Голата женска фигура в творбите му е сведена до знак, носещ дълбокия емоционален заряд на авторовите послания – жената като първообраз и вдъхновение, малко кокетна и суетна, приютена в интимната обстановка на своята спалня или будоар. В творбите му тя винаги е сама, седнала и кръстосала крака, излъчваща величествено спокойствие и чар. А понякога тя е в компанията на домашен любимец или на своя приятелка, на по чаша мартини.

Изключителен интерес представлява начина, по който авторът изобразява живописно пространството. Характерни са неговите фактури и релефи, които се появяват на определени места в картината и придават леко декоративен характер. Изображението е изградено в дълбочина чрез ярки и контрастиращи си, както казва той “несъчетаеми” цветове, редуват топли и студени тонове. Този авторов похват създава неповторима атмосфера без значение дали изобразява ден, нощ, екстериор или интериор с изкуствено осветление. По този начин пространството се превръща в осмислено и дори абстрактно, пречупено през мирогледа на художника, изобразил го върху живописното платно.

За Румен Рачев живописта е музика. Той определя своя начин на рисуване като “фюжън” (буквално сплав, смес). Фюжъна е музикален жанр, в който се преплитат елементи от джаз, фънк, R&B музика и рок. Аналогията тук с живописта е импровизацията и смесването на различни похвати, стилове и експериментирането върху платното, които създават един неповторим “фюжън”, представляващ изкуството на Рачев.

Румена Калчева

Можете да разгледате творбите на Румен Рачев в нашата галерия.