Вълнуват ме човешките катаклизми и чудеса, нефилтрираните изображения от нашия свят и отвъд него, внушения подбуждащи търсене на истина и конфронтация с вътрешни демони и спасители.

Явор Грънчаров е скулптор, който работи на границата между занаята и изкуството. Завършил е металообработка, а пътят му към скулптурата започва след години, прекарани в ковачници в България и чужбина, където чиракува при майстори и трупа опит с желязото– материал, който и до днес остава в центъра на неговото творчество. Творбите му са сурови и безкомпромисни, понякога дори груби – носители на честността на ръчното усилие и тежестта на използваните материали. Кованото желязо и естественият камък се допълват от контраста на текстурите, а ефектът на ръждата често е търсен акцент, който подчертава процеса на износване и трансформация. Всяка скулптура е не само форма, но и следа от действието – на чука, на огъня, на времето. Интересът му към физическата същност на материала го води към минимализъм в изказа, но с интензивно присъствие – скулптури, които не се стремят да бъдат „хубави“, а истински.